Струнни музикални инструменти

Струнните инструменти са музикални инструменти, които използват опънати струни за извличане на звук. Наричат се още кордофонни (корда = струна).

Към тази група спадат всички видове струнни инструменти при които звукоизвличането се постига чрез привеждането на струна в трептене по някакъв механичен начин. Това може да стане както със лък така и с пръсти (или перце).

Обикновено струните са опънати по гриф. Те са изпънати с различна сила, за постигане на звук с различна честота и тоналност. С притискане на струната на различна дължина по грифа, на практика се получава различна дължина на самата струна, и така се получават различни тонове. Праговете на грифа, са разпределени на определено разстояние един от друг за да се постигне правилно разпределение на тоновете.




Струнни музикални инструменти

 

Кордофонни инструменти са например: цигулка, виола, виолончело, контрабас, арфа, китара, мандолина, гъдулка и т. н.

Цигулката е музикален инструмент от групата на струнните лъкови инструменти, обикновено с четири струни, настроени на квинта.

Звукът се извлича от цигулката чрез прокарване на лък по една или повече струни, като едновременно с това струните се притискат с пръстите на другата ръка, за да се получи пълен набор от тонове.

Цигулката се състои от резонаторна кутия (корпус), шийка с гриф, охлюв с ключове, столче (магаренце), струнник, „душичка“ и четири струни; лъкът ѝ е дълъг 75 см.

Корпусът е с форма на две извити навън стремена (горно и долно) и едно извито навътре (средно). Той се състои от заоблена долна дъска (изработена предимно от явор), също така заоблена горна дъска (смърч или червена ела) с два f-образни звукови отвора (ефове) и вертикални странични дъски или царги (явор).

Грифът е дървена пластина от абанос. Чрез притискането на струните към нея се определя височината на тона.

Струните в миналото са били изработвани от биологични материали, предимно животински черва. Днес се използват по-често полиетиленови (перлонови) или метални струни.

Сам по себе си лъкът, чиято тетива се изработва от косми на конска опашка или полиетиленови влакна, не е част от цигулката, но е изключително важен за звукоизвличането.

Цигулката има диапазон от „сол” на малка октава до „до” на четвърта октава.

Виолата е с малко по-големи размери от цигулката. По форма и конструкция, както и по начин на звукоизвличане тя е близка до цигулката. Тоновият и обем е от до на малка октава до ла на трета (с възможност за повишаване). Лъкът на виолата е по-къс от този на цигулката. Струните са по-дебели, а корпусът е по-дълъг и тежък. Звучността на виолата е матова, носова.

Виолончелото се състои от гриф; щок (за нагласяне на височината на инструмента); предна и задна дъска; дървено магаре, държащо тежестта на струните; охлюв, в най-горната част; душичка, във вътрешността на инструмента; два ефа (отвори в предната дъска, за да се чува по-ясен и плътен звук); 4 струни - ла, ре, сол, до; струнник с машинки за фино настройване и дървени ключове за грубо настройване, които са част от охлюва. Лъкът се състои от пръчка, която се дели на 3 части - горна, долна и средна; косми от конска опашка, които вадят звука от струните; винт за разпускане и стягане на космите, и част, наречена жабка. Музикалният инструмент се настройва по тона ла от малка октава.Диапазон-от до на голяма октава до ла на четвърта.

Контрабасът има 4 струни, настроени на чисти кварти. Той е най-големият и най-ниско звучащ струнен инструмент. Източника на звука са струните. Той е лъков, защото звука се получава чрез търкане на струните с лък.

По материали от : http://bg.wikipedia.org/